Айкидо

Основано от Морихей Уешиба (наричан О’Сенсей тоест ‘Големият Сенсей’ (Учител)), Айкидо е съвременно японско бойно изкуство, фокусиращо се върху хармонизирано на трениращия с неговия партньор с цел намиране на мирни решения в конфликтни ситуации. Чрез практикуването на Айкидо, трениращият се усъвършенства не само физически, но и духовно.

Името на бойното изкуство съдържа в себе си йероглифите ‘ай’ (Хармония), ‘ки’ (Енергия), и ‘до’ (Път). В същина Айкидо представлява цялостна система от Айки-джиу-джицу техники за хвърляне, заключване на ставите и удари, съчетана с обучение, онаследено от традиционните самурайски техники по боравене с оръжия като котана (меч), джо (тояга 128 см) и танто (нож). Айкидо се базира върху няколко основни принципа.

Айкидо и Оомото

Оомото, известно още като Оомото-кио, е основано през 1892 г. от Дегучи Нао и често категоризирано като ново духовно учение, произхождащо от шинто. Нейното дело се подема от Онисабуро Дегучи.

Духовното учение на Оомото работи за общочовешко братство чрез „Всемирния човеколюбив съюз“.През 1923 година Онисабуро Дегучи въвежда есперанто в Оомото и основава есперантски съюз за разпространение на тези идеи.

В качеството си на духовен учител на О’Сенсей, Онисабуро Дегучи му дава познание и го стимулира да създаде Айкидо.

Айкидо и Инагаки Сенсей

От друга страна чрез Айкидо практикуващият изгражда физически здраво тяло, но и здрав дух, който оценява обкръжаващата го среда и пази мира в природата и света. Лекциите на Инагаки Сенсей представляват следствие на взето познание от О’Сенсей.

Айкидо Речник

В Айкидо се борави с определен брой термини, които проктикуващият усвоява по пътя на своето развитие.